Най-парадоксалното е, че противниците на “парцелирания” (по думите на Йовко) Интернет използват аргументи в защита на своята теза, които със същия успех могат да се използват за обратното. Ето конкретен пример: Йовко твърди, че можело да му се наложи да изпрати по пощата писмо на този електронен адрес (бил произволен): 億円減額@塔を爆破.設定
Но той пропуска да каже, че е възможно някой китаец да трябва да изпрати на Йовко писмо на yovko@whatever.com , което за въпросния китаец ще е толкова неразгадемо, колкото и за Йовко - горпосоченият адрес.

Днес се случва (както казах и по re:tv вчера) нещо много важно за България: Президент, премиер, външен министър, председател на ДАИТС правят заедно политика в областта на Интернет. Политика, която е насочена към поставянето на България на световната Интернет-карта.
Който не го е разбрал - нека го разбере. На който това не му харесва - да знае, че това неговите желания не са проблем на държавата, а негов. Дали обичате или не обичате политиците - това е без значение, когато става дума за България.

Двамата Интернет-пионери поставиха началото на редица от историческите постижения в Интернет у нас. Благодарение на тях хиляди граждани получиха достъп до Глобалната мрежа при значително по-добри условия от съществуващите преди появата на БОЛ.БГ.

Е, уважаеми г-н министър, аз като Ви казвах, че този Митал не е онзи Митал и че дори самият факт на купуването на ЦСКА прави този Митал съмнителен на фона на брат му, който по-скоро би купил “Манчестър Юнайтед”, а още по-скоро не би купил никакъв футболен клуб… Вие с какво се занимавахте в този момент?

На сайта на Президента на Републиката е публикувано съобщение за процедурата по номинирането на кандидати за наградата “Джон Атанасов”.

Тази статия в “Монитор” ме накара да се замисля колко жалко изглеждат бивши министри и служители в министерства, които говорят срещу наследниците си.
Само вижте заглавията:
Само преди около 3 години министерството е платило голяма поръчка за компютри
Външно харчи 23 млн. лв. за глезотии

Сега ще се скъсат да обясняват колко крив е Румен Петков за престъпността в страната. Всички критикуваме неидентифицираната “държава”, която не се грижи за гражданите. И никой - ама никой! - не се досеща да критикува себе си за това, че нещата са такива, каквито са. Защото най-силните критици на Румен Петков са по същество същите като него - български политици.

Всъщност става дума не за подслушване, а за грижа от страна на МВР към потребителите в България. Защо ли? Колцина си правят труда да поддържат архив (backup) на своята електронна поща? Малко са! Дори и тези, които си правят backup, правят ли го редовно? Не!
Следователно, МВР се е захванало не подслушва трафика, а всъщност осигурява безплатен backup!

Това, което прави впечатление е, че Калчев не е бил снет от действащия оперативен отчет - за разлика от останалите министри и техните заместници, които са били снети от оперативен отчет по различно време, някои дори преди 10-и ноември 1989 г.

Има такава комисия: Комисия по превенция и противодействие на корупцията. Миналата седмица тя проглуши всички медии как нямало сигнали за корумпирани български политици. Което всъщност и реших да проверя.
Пуснах сигнал срещу станало известно с далаверите си ведомство. Познайте дали има отговор - вече 24 дни? Правилно сте познали - няма отговор.