Всеки разумен читател може да потвърди, че в предишния си пост не съм казала нищо лошо по адрес на колегите си от катедра Социология. Нито съм публикувала техните отговори на писмото на Боряна, които, впрочем, са безкрайно интересни, нито някои писма лично до мен в тази връзка. Това, че "жестът" ми се възприема като удар срещу катедрата, не ви ли притеснява?

Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…
…за което й се възхищавам!

На 12.12.2007 година в моя факултет - ПИФ на ЮЗУ се проведе Общо събрание, на което стотина души бяхме въвлечени в откровена лъжа...
Става дума за същностни проблеми на съдебната ни система, висшето ни образование, свободата на словото в България. Когато един декан заплашва, че ще разкрие анонимността на пишещите в един интернет форум, това не ви ли се вижда притеснително?

Личното ми пространство е нещо, на което държа. Огромната част от общуването с близките ми хора минава през интернет. Не вярвам, че самите писма, съобщения и т.н. никой няма да ги чете. Дори и да е така, не ми е приятно държавата да знае с кого и колко си говоря, какви сайтове посещавам и така нататък. Не искам да съм заподозряна априори.

Няма свобода изобщо, има конкретни видове свобода. По един или друг начин, особено за модерния човек, свободата изглежда достойна кауза, за която да се бориш. Дори и в употребата й да влиза убиване на човешки същества. "Свободен софтуер" звучи определено възвишено, но хайде да помислим кой има полза от развяването на идеологията на свободния софтуер.