Ами това иде от там, че съвременният човек не знае какво да прави с времето. Та затова и предпочита да не разполага с такова.

Много често чуваме да ни казват “аз съм готов да си понеса своята отговорност и да подам оставка” — отговорността изисква при обвинение в неадекватни действия човек да отговори, да се защити, ако трябва да отиде на съд и ако се докаже, че е виновен — да понесе съдебно наказание, например. Оставката няма нищо пряко общо с това.

Преводите са криптограми. А почти всички гениални книги са написани на език различен от българския. Мисловната школовка, опитът и базисното познаване на поне няколко чужди езика могат да помогнат на четящия да се ориентира в криптата на превода и да регистрира поне грубите грешки на преводача - онези в които, той отчаян да вникне в мисълта, се е предоставил на пустословието.

Най-сетне нещо свежо да се появи на философския литературен пазар у нас. Разбира се, не ново, оригиналът е от преди поне 2300 години. Става дума за новото издание на съчиненията на Аристотел, за първи път така цялостно у нас. Ръководител на проекта е Иван Христов, който е преводач на първия том. Поредицата ще излиза в 6 тома разделени на по две части всеки, всяка година по един том.

Няма свобода изобщо, има конкретни видове свобода. По един или друг начин, особено за модерния човек, свободата изглежда достойна кауза, за която да се бориш. Дори и в употребата й да влиза убиване на човешки същества. "Свободен софтуер" звучи определено възвишено, но хайде да помислим кой има полза от развяването на идеологията на свободния софтуер.