Debian-а по рождение си няма почти нищо (да знаете, че даже и gedit си нямате Gnome) – точно затова е бърз (и стабилен), като заек по нанагорнище. Не му тежи нищо и в сравнение с тромавото Ubuntu, а разликата в скоростта е направо потресаваща (естествено, за една и съща машина). Обаче, ако ви се прииска да четете и пишете в NTFS дял от вашият диск, ще трябва съответно да си сложите и поддръжка за това.

Много често, когато си купите нов хард-диск го получавате без налична файлова система и на вас остава задачата да му я създадете и да го разделите на дялове. Освен това при инсталацията на която и да е операционна система ви се предоставя възможността да създадете дялове на хард-диска и да ги форматирате. В това четиво ще ви дам информация за видовете дялове и тяхното обозначение в Linux.

Ако инсталирате FreeBSD/ZFS със сигурност ще се сблъскате с един проблем: ядрото се панира след няколко часа работа. Защо? Затова защото ZFS кешира адски много и не стига памет. Не, не трябва да слагате още желязо. Не и ако имате повече от 1 ГБ памет.

Zfs е последната дума, или по-скоро последният писък във файловите системи. Представя една изцяло нова концепция за това как трябва да работи една такава система, какви възможности трябва да има, какво и как трябва да прави.