Не съм ходил много по планините. Може би съм ходил повече от средно-статистическия българин, но това не е много. Не съм опитен планинар. Но досега знаех, че ако замръкнеш в дивото и намериш подслон, нечовешко е той да ти бъде отказан.

Наистина много мислих преди да препечатам долната история. Накрая реших, че такова изстъпление не трябва да мине тихо и незабелязано. Силно се надявам някоя mainstream медия да се захване с това за да може виновниците да си получат наказанието - по дяволите, та планината е едно от малкото места, където се чувствам наистина спокоен и в безопасност от цялата мутренска сган!

Промените вече са приети. Не знам дали в Европейския парламент има второ четене, искрено се надявам да е така. Алтернативата е да се съберат 1000000 подписа (числото може и да е друго, не помня), което позволява да се свика референдум.

1. Евро-депутатите НЕ знаят какво гласуват. Почти сигурен съм, че ако ги попитаме ‘какво точно гласувахте’ - те няма как да знаят.
2. Гласуване в последен момент е само в интерес на лобистите, а не и на всички граждани на Европа - поне в този случай
3. Няма прозрачност при процеса, при информацията и при начина на гласуване.

Трябва изработването на законите и на правилата в Европа да се върне обратно при гражданите.

5 Юни 2008 ще остане доста дълго в съзнанието ми (надявам се не само в моето), като много специален ден. Посетих концерт на живо на една от любимите ми групи Manowar.

След като "свърши концерта" около 20 хил. публиката се запъти към изхода на стадиона. Секунди след като се чу "ще посвирим още, само да ни вкарат жаковете обратно", 90% от хората направихме кръгом обратно към сцената.
Тези музиканти свириха на сцената повече отколкото феновете можеха да стоят прави :)

Бяха доста приятно изненадани от публиката, която пееше неистово всяко следващо парче, и ги призова на бис с Let’s Get Rock, като Елиът подхвърли “Не ни забравяйте и ние няма да ви забравим”, с намек може би за следващ концерт в София. Въпреки всичко (а философите знаят, че всичко велико става “въпреки”) се получи един здрав рок концерт, в които и феновете и групите се раздодоха до последно, нещо което е възможно само в магията на рока. Накрая остана само удовлетворението и желанието за още… Rock. Long Live Rock’n'Roll, както казват някои.

Никога не бих посетил Каварна, ако планирах почивката си на море, но съм готов да отида пак следващата година, стига да има компания и групи, които що-годе харесвам, затова и днес не съм там - “Slayer” не са ми от любимците, но пък “Менуар” и “Алис Купър” ми стигат за 1 година напред. Пак бих отишъл, знаeйки че ще изгоря тежко от слънцето, ще имам проблеми с колата (гаснене, трудно палене) и за капак ще се загубя по пътя (тръгнах към Казанлък, вместо към Стара Загора :) ). Спомените си струват!

Точно на Цветница, в предпоследният уикенд на отминалия април, 150 фотографи бяха заведени от Profiled и Photosynthesis на чудесен фото-пленер в Гърция, на остров Тасос.
От 24 юли до 3 август ще можем да си припомним отново атмосферата на пленера, разходката, емоциите - тези, които бяхме там. А тези, които не бяха могат да се опитат да видят това, което участниците са се опитали да преразкажат през обектива.

По време на бурята имаше доста гръмотевици и изведнъж усетихме един доста силен удар върху палатката, след това още един, при което хукнахме навън.
Аз реших, че е гръмотевица, после си помислих, че може би са се съборили някакви големи камъни, получихме и 3ти удар и, когато Иво първи изхвърча от палатката е получил удар по главата. С тояга.