Вчера обещах да напиша отделен пост за изумителния превод на „Време“ на Стивън Бакстър, заслуга на издателска къща ИнфоДАР. Няма да е възможно да изредя всичките глупости, които бяха равномерно разпределени върху 570-те страници на романа.

Факт - няма доказателство, че прототипа им работи. Имайки предвид, че трябва да е автономен и да се захранва от електричество, когато усети, че тока му свършва…мисля, че прекалено много са гледали филма.

Всъщност става дума не за подслушване, а за грижа от страна на МВР към потребителите в България. Защо ли? Колцина си правят труда да поддържат архив (backup) на своята електронна поща? Малко са! Дори и тези, които си правят backup, правят ли го редовно? Не!
Следователно, МВР се е захванало не подслушва трафика, а всъщност осигурява безплатен backup!

Ако приемате присърце идеята за това да не бъдем следени в Интернет, което ще стане скоро по силата на приетата наредба от МВР, можете да изразите обичта си към някой по случай празника утре, защо не и ежедневно, чрез тази картичка със социално послание.

Енея ме насочи към блога на Антония, която пише за нова сладка детска книжка, записана по поръчка на Microsoft, очевидно с цел да рекламират техния домашен сървър (каквото и да означава това) сред... малчуганите! Защото кой любящ родител родител не би купил на детето си домашен сървър (wtf!?) от мек-и-малък?

Българска Интернет Партия на Добри Божилов. Коментарите оставям на вас.

Вече 7 години не използвам windows. През това време съм използвал RedHat, Fedora, Debian, Gentoo, FreeBSD, Slackware, Ubunto, Kubunto, Lineox. Сигурно има и други за които не се сещам в момента. До момента windows изобщо не ми е липсвал. Смея да кажа, че съм щастлив потребител на свободен софтуер :-)

В продължения на близо година се надявам успешно да съм скъсал нервите на някои хора (които си го заслужиха), на които раздадох така престижната награда “Hall of Shame” поради една или друга причина. Сега приканвам да се преклоним пред таланта им да стават за смях и да изберем заедно носителят на годишната награда “Hall of Shame”.

Тук съм извадил някой думи, чието произнасяне напоследък ми направи впечатление. Местата и субектите на произнасянето са най-различни. Това може да се добави към един несистематичен "Кратък неправоговорен речник на българския език". Накрая има някой "намигвания" разбира се.

Понеже тенденцията да не държа излишни неща в къщи смятам да превърна в установена практика. Даже скоро мисля да организирам публична разпродажба на ненужни хардуерни компоненти, а някои направо и да подаря, но… това с хардуера е лесна работа - все намира на кого да влезе в употреба. Положението със софтуера обаче (особено този дето е proprietary или една голяма част от него) е трагично.